Какво следва оттук насетне за България с еврото – срокове и важни дати

Когато Съветът на ЕС взе решението Хърватия да стане 20-ата страна членка на еврозоната, водещите рейтингови агенции повишиха оценката си за страната с две стъпки. Така че вероятно това ще е едно от следствията за България още през следващите седмици – страната има шанс за първи път да се окаже с инвестиционен А рейтинг. Това означава по-изгодни условия за финансиране на правителство и бизнес.

Една от спешните задачи за всички търговци ще е да се погрижат за двойното обозначаване на цените на предлаганите стоки и услуги. По закон те трябва да започнат да се изписват и в левове и в евро един месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото. Т.е. на 8 август всички цени вече ще трябва да са и в двете валути.

Работата на институциите оттук нататък ще е да осигурят безпрепятствено и плавно преминаване към еврото, като се погрижат първо да проведат разяснителна кампания за хората и бизнеса на промените, свързани с присъединяването към еврозоната, включително последиците за ежедневието, ползите и предизвикателствата.

Към края на ноември хората и бизнесът ще могат да купят от търговските банки стартови пакети, с които да могат да започнат новата година с налични количества евро – банкноти и монети. За гражданите се предвижда БНБ да произведе 1 млн. пакета с равностойността на 20 лева. За бизнеса се предвижда да бъдат произведени 20 хил. пакета с монети и банкноти, равни на 100 евро. Това коментира „Дневник“, позовавайки се на представители на Европейската комисия, ангажирани с подготовката на България с приемането на еврото. Пакетите ще могат да се вземат от търговските банки. Отсичането на български евромонети ще започне още от тази седмица, заяви управителят на БНБ Димитър Радев.

Тази есен правителството ще трябва да изготви и първия си бюджет и в евро. И задачата му няма да е просто да преизчисли сумите от едната в другата валута, а да представи фискална рамка, която по убедителен начин да показва политическа осъзнатост и стремеж за овладяването на разходите. Защото еврозоната ще предостави още по-лесен достъп до финансиране, а това, вместо да намали, дори ще засили апетитите за прахоснически политики и бързо задлъжняване. Всъщност по-тясната координация на националните бюджетни политики е задължение на всяка членка на еврозоната и всяка година през октомври те са задължени да представят на Комисията своите проекти на бюджетни планове за следващата година за оценка.

Иначе България ще се присъедини към еврозоната в добра кондиция – с растяща икономика (3.1% за първото тримесечие), увеличаващи се доходи (все още ръстът им е двуцифрен), рекордно ниска безработица (под 4%) и ниски нива на правителствения дълг (под 30% от БВП). Това не е повод за успокоение. Страната остава последна в ЕС по показателя БВП на глава от населението – 66% от средното за ЕС. А това, което би ускорило икономическото ни сближаване с ядрото на Европа оттук нататък, ще е по-доброто качество на работа на институциите: от надеждна съдебна система, през минимална бюрокрация и корупция до по-малко популисти в парламента.

*Текстът е обновен на 8 юли след гласуването в ЕП и ЕКОФИН

За по-лесно преминаване на Вашите системи в евро можете да се обърнете към ФТС България за повече информация. Свържете се с нас още днес.

Източник: Капитал

Продължи